Наскоро бях просветлен за нови концепции, свързани с живота и устройството му, които сякаш си паснаха и нещата започнаха да ми изглеждат по-логични. Разбира се, благодарен съм на човека, който ме просветли – няма да споменавам името му.

Започвам с първия въпрос. Кое е първо, материята или съзнанието? Съзнанието ли е създало материята или материята е създала съзнанието? Тук изводът е доста логичен. Възможно ли е спонтанно да се появи нещо толкова сложно като съзнанието? Не мисля. Всяка сложна структура се изгражда малко по малко, постепенно. Според мен първоизточникът е материята, след която се е зародило съзнанието.

Каква е идеята на съзнанието? Основната му функция е контрол над тялото, както и съхраняване на мисловни модели. Възможно е в даден етап от развитието си, материята да е решила, че ще може да постига повече, ако има отделна структура, която да отговаря само за контрола и тази структура да се развива в това направление – как по-ефективно да се управлява материята. На практика звучи странно материята да създава нещо, което да я управлява. Така не губи ли контрола? Да, но само до известна степен. Когато съзнанието започне да прекалява, то ще опре до лимитите на тялото и ще трябва да се коригира.

След като основната функцията на душата е контролът, то така може да си обясним и жаждата за власт, която имаме. Душата иска да контролира не само тялото, което и е предоставено, но и колкото се може повече тела. Колкото се може повече материя. Тя е ненаситна за материята, която може да контролира и от тази гледна точка тя не е ограничена така, както тялото е изпълнено с ограничения.

Стигаме до извода, че душата е пълна противоположност на тялото. Душата е свободна, независима, може да живее в собствени светове, докато тялото е ограничено от куп физически закони и фактори. От тук, хората като мен, които издигат в култ свободата и независимостта е нормално да възхваляват душата и да игнорират материята. Защото душата олицетворява всичко това, което ние искаме.

Стигаме и до други изводи. Възможно е душата да е нещо като вирус, който се впива в дадено тяло, окупира цялото пространство и напуска материята, чак когато вече е мъртва. Душата може да носи “грешни” мисловни модели от минали прераждания и тъй-като тя е доминатна над тялото, то ние използваме тези мисловни модели, дори без да се замислим. Представете си, че 5 поредни живота хората ви предават. Вие се научавате да нямате доверие в хората и това е запечатано в душата ви. В сегашния живот вие ще продължавате да нямате доверие на хората и дори Бог не може да ви помогне.

Мисловни модели. Ако приемем, че съзнанието е творение на материята, то съзнанието е физически обект, с физически характеристики. Едно съзнание би се състояло от мисловни модели, спомени от минали прераждания, както и код, за управление на материя. Ключовото тук са мисловните модели. Ако съзнанието е физически обект, то мисловните модели са физически структури. Тоест, мисловният модел, че не трябва да имаме доверие на хората е като едно физическа стена вътре в съзнанието ни. Колкото повече ни предават, толкова по-силна и голяма става стената.

Оттук, как бихме могли да премахнем мисловния модел, след като трябва да счупим една голяма и здрава стена? Всичко това на практика обяснява защо дадени хора не могат да се променят – или поне не в следващите 10 живота. Защото от предишните си прераждания, както и от сегашния си живот са изградили огромни стени с грешни мисловни модели, които е невъзможно да бъдат разрушени.

Ако повтаряме на един човек, че е важно да се развива, а той предишните 5 живота е бил богаташ и е получавал пари наготово, то нищо няма да стане. Ако му кажем да отиде на семинар или на life coach, отново няма да постигнем успех. Защо? Защото той е изградил огромна, красива стена, която никой не може да събори. Дори и да му го повтаряме всеки ден, пак нищо няма да стане. В такъв случай как аз се боря със съзнанието?

Травми. Един от начините, може би най-ефективният, са травмите. Тежки, безмилостни травми, които дълбоко разтърсват съществото ти. Понеже материята е създала душата, то тя има механизми, чрез които може да ограничи контрола на душата и вземе контрола в ръце. Един от тези механизми е болката.

Наличието на болка показва на душата, че не се справя с контрола. Многото болка или отдръпва душата от тялото, или намалява (отслабва) мисловните модели в душата, така че да могат да бъдат записани нови. Тежките травми ни показват интиутивно, че трябва да променим нещо, че нещо не е наред. След като сме изпитали травма, то сякаш съзнанието е по-податливо за промяна и моделиране, отколкото когато се е вкопчило в тялото и го експлоатира.

Стигнах до извода, че душата е една много устоичива, брутална структура, която има неистова жажда за контрол и власт. Това е странен извод, при положение, че ние сме свикнали да възхваляваме душата и да я издигаме в култ.

Има ли други начини за контрол над душата, различни от травмите и болката? Със сигурност. Може би хипнозата, но дали това дава трайни резултати? Може би не. Повтаряне на утвърждения по време на сън? Може би. Сякаш болката си остава най-трайният начин за контрол над съзнанието и моделирането му.

И така, след като душата има физически характеристики и е рожба на физическото, то дали тя умира? Със сигурност в даден етап се ражда, и ние си мислим, че тя е безсмъртна, но дали това е така? Според мен не.

Според мен, докато душата е окупирала едно тяло тя се зарежда и се храни от енергията на тялото. Когато умрем, отиваме в духовния свят, но постепенно зарядът ни пада и ако не се преродим, то съзнанието ни ще умре. Чел съм, че някои много извисени души след определен брои прераждания могат да останат завинаги в духовния свят. Според мен са намерили начин да се заредят супер много, така че на практика да си позволят да седят в духовния свят милиони години (според мен това зареждане е свързано с много хора – винаги около духовните лидери има много хора на физически план). Разбира се, това може да е красива приказка, чрез която да понесем тежестта на физическото съществуване. Кой не би искал да живее вечно в един красив свят, близо до Бог? За мен безсмъртието на душата е измама, поне за нивото на което са намираме в момента. Може би на по-високо ниво тя наистина е безсмъртна, само че това би трябвало да е обезпечено енергийно отнякъде.

След като душата е смъртна, това обяснява защо не можем да останем вечно в духовния свят. Ако там е толкова красиво и прекрасно, защо не останем там завинаги след като умрем? Може би сме мазохости да слизаме на Земята? Или някой ни бута насила?

На финал, оказа се, че в един живот можем да се прераждаме. Това отново става чрез болката и травмиращите моменти в живота ни. Не се бях замислял досега, но е доста ценно като извод. След даден тежък момент в живота ни, ние можем да решим да се променим коренно, което на практика е ново начало, нови хора, обаче без цялата процедура по умиране и раждане в ново семейство. Дали това не е някакъв advanced модел за развитие?

И така изводите за накрая:

• Съзнанието (душата) е творение на материята
• Основната функция на душата е контрол над материята
• Душата е смъртна и се зарежда, докато е вътре в материя
• В духовния свят душата се разрежда и може да умре, ако не се прероди
• Най-траен контрол над съзнанието се осъществява чрез болката и травмите
• Можем да се прераждаме в един живот чрез травмиращи моменти