Достигнах до нови изводи свързани с преражданията и бих искал да ги споделя с вас.

Доста години четох за преражданията, това беше основна тема в живота ми и нещо като хоби. Има няколко подхода за преражданията – може да няма прераждания, може да има прераждания, при които група души определят кой къде трябва да се прероди или има прераждания, но те са на автоматичен принцип и се определят на базата на някакъв критерии.

Ще започна с тезата, че няма прераждания. Всъщност аз изключих тази теза още когато бях на 15 години, защото тогава си задавах някои ключови въпроси. Например, защо някои хора са родени в богати семейства, докато други живеят в мизерия? Защо някои са родени в Швейцария, докато други в Гана? Може би всичко това беше случайно? За мен е напълно абсурдно на случаен принцип да се раждаме в определена среда. По принцип като идея е възможна, но аз я изключвам, понеже това би означавало, че живот след живот не можем да градим себе си и също така би оправдало действията на крадци и престъпници – ако даден човек на случаен принцип е богат, то какво би ми пречило да заграбя всичко, което има? Да, няма да е толкова лесно, но няма ли да е по-добре да умра опитвайки, отколкото да живея в мизерия?

Следващият вариант е класически – умираме, душата ни отива в духовния свят, където група извисени души преценяват какво сме постигнали и ни съдят на база на това. Оставаме в духовния свят за известно време, а след това ни определят списък с животи, които можем да изберем, за да се преродим. Доста години приемах тази теза като напълно логична, но се появиха цепнатини. Например какво ни пречи да останем в духовния свят завинаги, след като там е толкова хубаво? Насила ли ни карат да се преродим? Как по-точно се определят животите за прераждане? Дали ни промиват съзнанието, така че да се съгласим на това, което са предопределили за нас? Не можем ли да направим революция и ние да определяме кой къде да се преражда? Можем ли да откажем да се преродим? Също така, ако в този миг умрат 30 милиона души, кой ще ги посрещне и анализира живота им? Едва ли ще има за всички.

Може би духовният свят е красива приказка, която сме си измислили, така че да живеем спокойно. Така ние знаем, че когато умрем ще отидем на едно по-хубаво място, а пък лошият крадец ще отиде в ада, където му е мястото. Това не е ли пълна глупост? Ние сме създали правила, когато се намираме на физически план, според които управляваме един друг свят, който не познаваме. Ние се надяваме, че духовният свят работи според правилата, който сме измислили и ги налагаме насила, но по този начин не отиваме ли ние в ада?

За мен истината е, че Адът и Раят се намират тук на Земята. Адът може да се постигне много лесно – като не се развиваме, като не действаме, като се оплакваме и чакаме наготово. От своя страна Раят се гради всеки ден, с кръв и пот, с тежка и безмилостна борба, със свирепа конкуренция. Ние сме свикнали, че Раят е онова красиво място, което ни се полага, понеже сме били праведни и така се научихме, че бихме могли да получим най-доброто наготово, което е абсурдно.

Последната теза сякаш е най-истинска и достоверна за мен. При нея има прераждания и след края на един живот, на базата на това, което сме постигнали, на автоматичен принцип се прераждаме в друго тяло. Тази система работи за голям брой същества и според мен използва следния алгоритъм – животът ти предоставя X количество енергия за това прераждане и накрая на живота ти, очаква да си генерирал поне толкова енергия, по различни начини – например чрез полезност. Тоест ако ние сме използвали правилно даденостите, които живота ни е предоставил и допринесем за хората около нас, то живота би ни определил по-добро следващо прераждане. Ако обаче, например, той ни е дал шанс да бъдем син на папа и ние прахосваме пари и ходим след жени, то е логично за следващото ни прераждане да ни подготви нещо по-скромно. Доста по-скромно.

Според мен на практика животът предоставя преражданията, понеже все пак животът предоставя и телата, в които можем да се преродим. Сигурен съм, че има хора, които са опознали още по-добре системата и са излезнали от автоматичния механизъм на прераждания. Сигурен съм, че има и такива, които са участвали в тайни общества и са дали живота си, за да разберат тази тайна, като вместо да я разберат са се отдалечили още повече и са навлязли в негативна спирала на прераждания. Според мен, за да излезем от играта трябва да сме чисти като сълза, като дори най-малката грешка би ни върнала в спиралата на преражданията. Може би твърде малко хора са успели да излезнат от тази безмилостна игра, но всъщност идеята не е да излезем от играта, а по-скоро да изучим абсолютно всичко, което тя предоставя като уроци и да покажем на практика, че сме ги научили. А когато излезем от тази игра, ще има друга, по-сложна игра. Не си ли учим уроците обаче ще повтаряме една и съща игра постоянно и когато умрем няма да има за нас срещи със Свети Петър и Иисус, а автоматично прераждане, където ще повторим всичко.

В заключение, за мен със сигурност има прераждания. Душите, които са постигнали много в дадено прераждане имат привилегията да се срещнат с по-извисени души в духовния свят и да почерпят опит от тях. А пък душите, които са се провалили, получават автоматично прераждане, така че да могат да поправят грешките си в новия живот. Кога приключва тази игра? Когато изучим всички уроци..

без прераждания същността ни да се усъвършенства? Тя не може да умре, неунищожима е и след като ни напусне трябва да живее в друго тяло.Интуицията , която имаме е опитът от минали животи.